ОТ ДЕН НА ДЕН

От ден на ден
по-трудно е да съм както
преди,
много искрен и усмихнат с
теб.
С тук-там бели коси,
с поглед, който скита сам,
насам-натам без дом,
пътник без влак и без билет,
странник без име и адрес,
иначе казано - Човек.

От ден на ден
по-трудно е със теб.
Кога успя тъй далече да
избягаш ти?
С тук-там бели коси,
с поглед, който скита
насам-натам без дом.
Пътник без билет, странник
без име и адрес,
иначе казано - човек.

В някой град и в някой час
навярно ти,
като в приказките чакаш своя
принц.
Търсиш нещо тайнствено
и по цели нощи не спиш.

Само стъпките на случаен
минувач
връщат в стаята ти пак
реалността.
Спомняш си, че чакаш мен
и разтваряш всички врати.

Ти ли сбърка, аз ли сбърках, че
сега
двама с теб стоим със гръб
към любовта?
Казваме си: "Лека нощ!" -
тръгваме в различни страни.

Искам само да съм оня
минувач,
от шума, на който няма да
заспиш
и навярно този път ще
заключиш всички врати.