СПОМЕНИ

Седя аз така на пейка една,
овесил нос, провесил глава.
Почесвам се бавно и тъжно си мисля,
как отлетя времето и колко съм стар.
Четох аз Сартр, Камю и Бодлер,
с Кафка си лягах и ставах с Волтер,
Ницше даже попитах, но не разбрах,
защо от смъртта така ме е страх?
Седя аз така обесил глава,
седя и си чопля носа.
Три неща обичам на този свят:
кашкавала, приятелите и това, че съм инат.
Приятелите са приятели,
но нали /Е/ кашкавала все още с пари.
Ината ми обаче е същият
затова и правя същите грешки.
А спомени прескачат се в главата ми като бълхи.
Объркан съм, обърках си живота.
Това го вижда всеки от вас.
Дрънкам си само дрънкам и пея,
а живота е туршия и всички сме в нея.
Може да съм беден, наведен и среден,
но затова пък съм волнонаемен,
ако искам работя, ако искам лежа,
това което съм сам го избрал.