НЕКЪФ УЖАС... НЕКЪФ АТ

Облаци крепят небето
тихо съска дъжд в мъгла
и потъват там където
гният кости след смъртта

Вятър влачи тежък мирис
мирис на умряла плът
над изсъхналия ирис
клепки вече не тежат

Вещици със кикот грозен
режат мрака на нощта.
Бухал впива взор тревожен
под воала на смъртта.

Мрак, светкавица и грохот,
облак, призрачна гора,
тихи стъпки, пръст се рони
стържат нокти по кора.

Усещаш сила, после плачеш,
дали е за последен път?
Изчезват сенки, глас далечен
в мъглата страшен е смеха!

Далеч в небето бесен вихър
изгаря слънцето от яд
а прилепите дишат тихо
главите пълни с кръв бучат!