Мама

Валери Петров

Косата на мама
Е светва и мека,
Ръката на мама
Е нежна и лека.

Тя много е мила
И много добра е,
Даже когато
не й се играе.

Но често до късно
Мама я няма –
Тя работи в нейната
Служба голяма

И само от работа
Ми телефонира,
Но това не ми стига,
То се разбира,

И истински хубаво
Е в нашата къща
Само когато
Тя от служба се връща

И погалва косата ми
С уморена ръка...
Когато порасна,
Ще направя така,

Че тя да не работи
През целия ден...
Или нека работи,
Но нещо при мен!