МАЙКА

Константин Величков

Откога ни е родила
Без умора, всеки час,
Денем-нощем майка мила
Треперяла е въз нас.

Тя с млеко ни е кърмила,
Пяла ни е да заспим,
Първа тя ни е учила
Сладки думи да мълвим.

Колко нощи не е спала,
Кога болни сме били!
Колко често е плакала
Бог към нази да смили!

С какви скърби тя посреща
Всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
Щом за нази чуй хвалба!

Толкоз мъки е теглила
И награди тя не ще;
Едно иска майка мила:
Да я любим от сърце.