За проекта

Точното название на проекта е "Обучение на магистрати по приложение на института на пробацията" и се изпълнява с финансовата подкрепа на Фондация "Отворено общество" - София.

Участват Министерство на правосъдието, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София 1390, бул. "Ген. Столетов" №21 тел./факс: 02 8139/269; e-mail: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите и Сдружение „Правна инициатива за обучение и развитие” - Варна 9000, ул. Йоан Екзарх 8; тел.: 052 602620; e-mail: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите .

Какво е "пробация"?

Пробацията е вид наказание, алтернативно на лишаването от свобода.

Налага се на лица, извършили престъпления с ниска степен на обществена опасност (за които се предвижда наказание "лишаване от свобода" до три години). В чл. 42а от Наказателния кодекс (НК) това наказание е определено като съвкупност от ограничителни мерки за надзор и въздействие без лишаване от свобода.

Тези мерки включват:

Задължителна регистрация по местоживеене;

Периодични срещи с пробационен служител;

Включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие;

Забрана за посещение на посочените в присъдата места, райони и заведения;

Безвъзмезден труд в полза на обществото;

Поправителен труд.

Целта на пробационния надзор е да допринася за намаляване на коефициента на престъпност в обществото и да възпира лицата, поставени на пробация, от извършването на нови криминални правонарушения.

От 01.01.2005 г. всеки български съд може да налага наказание "пробация".

Защо е необходимо да се въвежда пробацията у нас?

Ето някои аргументи:

Наказанията в общността са по-ефективни от лишаването от свобода, защото:

Пробацията позволява действително индивидуализиране на наказанието и на неговото изпълнение. Съдът има възможност много по-пълно да съобрази своята присъда с личност та на конкретния извършител, неговата социална ситуация, риска от рецидив или опасност за другите хора, което може значително да намали риска от повторно деяние.

Пробацията поставя правонарушителя в активна позиция. Нарушителят поема отговорност сам да спазва наложените му ограничения и да участва в необходимите дейности. Отговорността и самоконтролът ще го подпомогнат в един бъдещ законосъобразен начин на живот.

Ангажира обществото и местната власт в превенция на престъпността.

Мотивира правонарушителя за трудова заетост.

Остава в общността и функционира като пълноценен социален субект.

Осъденият на пробация съхранява социалните си контакти и активност. Пробацията позволява реалното включване на семействата на правонарушителите в процеса на тяхното "поправяне и превъзпитание".

Изпълнението на мерки по надзора предполага участие на общността и ангажирането й с проблемите на престъпността.

Пробацията има същественото предимство да не довежда до негативните ефекти на изолацията: хоспитализъм и необходимост от програми за ресоциализация.

Мерките и наказанията в общността струват значително по- малко на обществото.

Пробацията като наказателна мярка е значително по-евтина за обществото.

Разходите за издръжката на един осъден на пробация са няколко пъти по-ниски от разходите за един осъден на "лишаване от свобода".

Възстановителни аспекти. Те позволяват жертвата да заеме своето реално място в правосъдието, да излезе от анонимност.

По преценка на съда пробационните мерки могат да включват възстановяване на щетата на жертвата.

Лишаването от свобода не гарантира, че правонарушителя ще възстанови нанесената вреда на жертвата или обществото.

От гледна точка на наказателно-правната политика:

Обща световна тенденция е декриминализацията и депенализация на методите за борба с престъпността.

Осигурява постоянен и надежден контрол върху "леката" престъпност.

Ще привлече и ангажира обществото да участва активно в превенцията на престъпността.

Обект на пробацията:

Извършители на престъпления с ниска степен на обществена опасност;

Условно осъдени;

Условно осъдени непълнолетни;

Условно предсрочно освободени;

Предсрочно освободени непълнолетни.

Кой участва в изпълнението на наказанието "пробация"?

За да бъде ефективно наказанието "пробация" е създаден орган за неговото изпълнение и контрол - пробационни служби.

Те имат изпълнителски и контролни функции.

В процеса на изпълнение на наказанието "пробация" са включени всички институции-държавни, общински и неправителствени организации:

Съд;

Прокуратура;

Пробационна служба;

Затвор;

Полиция;

Община;

Дирекция "Бюро по труда" ;

Дирекция "Социално подпомагане";

Неправителствени организации;

Местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (БППМН).

Пробационният служител има следните основни задачи:

Да осигури ефективно оценяване на правонарушителите;

Да представя навременна и качествена информация на съдилищата;

Да упражнява надзор над правонарушителите в обществото, като осигурява ефективен подбор на програми за работа с тях;

Да изготвя оценка на риска;

Да координира дейностите на институциите и организациите по изпълнение на надзора;

Да подпомага и подкрепя осъдените на пробация.

Пробационния служител реализира тези задачи като:

Изготвя план на надзор, предвиждащ ефективни мерки.

Мотивира правонарушителя да води законосъобразен начин на живот.

Намесва се незабавно при възникване на обстоятелства, които пречат на социалната адаптация на правонарушителя, и му оказва помощ да ги преодолее.

Помага за създаване на условия, позволяващи правонарушителя да придобие нови умения, които ще улеснят социалната му адаптация

Съдейства на правонарушителя да елиминира всички фактори, които могат да допринесат за извършването на нови правонарушения.

При необходимост и възможност включва в пробационния надзор членове на семейството и близкото му обкръжение.

Обяснява на правонарушителя последиците от криминалното поведение и въздействието на криминалното право нарушение върху жертвата и обществото чрез:

Интервю;

Индивидуална работа (работа по случай);

Домашни визити;

Сътрудничество и партньорство с държавни и общински институции, неправителствени организации, доброволци, които могат да осигурят необходимите ресурси за реализиране на плана по надзора.

Структура на областните пробационни служби в Република България

На територията на Република България са разкрити 28 областни пробационни служби, състоящи се от общо 112 звена към районните съдилища.

Разпределението на броят на пробационните служители в различните областни пробационни служби е следното:

Областна пробационна служба гр. Благоевград - 22 служители.

Областна пробационна служба гр. Бургас - 28 служители.

Областна пробационна служба гр. Варна - 26 служители.

Областна пробационна служба гр. В. Търново -20 служители.

Областна пробационна служба гр. Видин -10 служители.

Областна пробационна служба гр. Враца -16 служители.

Областна пробационна служба гр. Габрово -11 служители.

Областна пробационна служба гр. Добрич -16 служители.

Областна пробационна служба гр. Кърджали -12 служители.

Областна пробационна служба гр. Кюстендил -11 служители.

Областна пробационна служба гр. Ловеч -13 служители.

Областна пробационна служба гр. Монтана- 12 служители.

Областна пробационна служба гр. Пазарджик -16 служители.

Областна пробационна служба гр. Перник -12 служители.

Областна пробационна служба гр. Плевен - 19 служители.

Областна пробационна служба гр. Пловдив - 43 служители.

Областна пробационна служба гр. Разград -11 служители.

Областна пробационна служба гр. Русе -15 служители.

Областна пробационна служба гр. Силистра -11 служители.

Областна пробационна служба гр. Сливен -15 служители.

Областна пробационна служба гр. Смолян -11 служители.

Областна пробационна служба гр. Ст.Загора -19 служители.

Областна пробационна служба гр. Търговище -11 служители.

Областна пробационна служба гр. Хасково -18 служители.

Областна пробационна служба гр. Шумен -15 служители.

Областна пробационна служба гр. Ямбол -11 служители.

Областна пробационна служба София град - 57 служители.

Областна пробационна служба София област -19 служители.

Броят на пробационните служители е определен в зависимост от социалните, демографските и криминогенни фактори характерни за различните областни центрове.