За следващите стихове и мисли не съм сигурен чии са... Ще се радвам, ако получа от някого достоверна информация.

***

Нито ти си свободна от мен,
нито аз от очите ти.
Плен!
Двама души, взаимно пленени.
двама души, взаимно ранени,
двама души, които не могат
след години да станат
един.
И си казват прегърнати:
- Сбогом!
А отгоре се чува:
Амин!

***

Тази вечер е тиха.
Кънтящо тиха!
Тъй както никога до днес
Обичал си някого,
бил си обичан.....
Но скоро бил той уморен.
вечерта ти е пуста
И е декември.....
И искаш по-бързо да зазори....
като че виждаш
голямо спасение
в случайните слънчеви дни.
Тази вечер е тиха!
Тъй както никога до днес.
Обичал си някого-
бил си обичан......
Но ....все още не си убеден!.....

***

Защо дойдох но този свят?
Навярно за да го изстрадам.
…
И да остана неразбран,
неутолен и ненаситен

***

Писна ми от стайно-тихото
ежедневие в къщи!
Писна ми от тези стихове-
всеки ден едни и същи!
И от празни думи глупави,
и от кафенетата скучни.
Писна ми, че нищо хубаво
с мен вече не се случва.
Но какво да строя????
Ти си ми нужен
повече от всякога.
Нужен.
Отвъд жестоките разстояние
дали си разбрал?
Аз ти изпращам
по залеза теменужен
тази изповед кратка,
тоя вик закъснял.
Нашата птица
от далечни гори се обади,
духнаха
топли предпролетни ветрове.
Колко е тежка
даже голямата радост,
когато не можем
да я делим на две.

***

Седиш и търсиш смисъл в нещо,
а всъщност знаеш ли какво ?
И тръгваш, питаш тъй горещо,
но все без отговор - защо ?
Животът май не те разбира -
несигурно върви напред
Бавно тръгва, после спира
и чака, сякаш за съвет
Съдбата все е недоволна
Какво ли иска тя от теб ?
Да скиташ вечно ?
Да си болна ?
Щастлив не ще да е човек !

***

Здравей аз казвам на моята малка богиня
Здравей на твоето горещо сърце.
Сърце по красиво от вечният изгрев
по вечно от самото небе
И пак думи ще пратя към теб,
думи и чувства от моите сини мечти.
Мечти в които за теб се говори
за теб и за твоят по истински свят.
Твоят свят е друг и различен
Свят безкраен и вечен,
красив, голям и за теб.
Свят на твоите мои мечти
До скоро, аз казвам на теб
До скоро, а не сбогом
До утре, до някой мои сън
Сън в който хиляди звезди ще пеят за теб.
За теб ,ти която ги палиш и караш да греят.
Да светят за нас, за душите ни и всичките наши мечти.

***

Намерих те!Най-сетне те намерих!
За тебе аз избродих вечността.
В безумни нощи в тихите пътеки
ме водеше едничка любовта!
Бях Ева аз и търсех теб, Адаме!
Бях Жулиета, о ромео мой!
Бях блудница в бардаците на Дафне
и ангел бях във храма на Херон.
Сто смърти пресушаваха плътта ми,
за да възкръсне в тебе мойта тлен
и сто звезди запалваха в кръвта ми,
сто свещи пред олтара ти свещен.
Намерих те!Защо ли те намерих?!
Навярно много , много закъснях!?
Сега си с друга верен ней во веки
пред бога, пред живота, пред смъртта!
Но аз се врекох на нощта в покоя,
че теб душата си ще обрека.
Вземи я! Тя и без това е твоя!
На мен ми стига само любовта....

***

В живота ти не искам да съм залив,
където в ранно утро ти ще спреш
и ще отплуваш с първия залез
и ще оставиш мъка и копнеж.
В живота ти не ща да съм поляна,
където ти ще седнеш уморен.
Ще тръгнеш после със коси развени
за миг дори не сетил се за мен.
В живота ти не искам да съм спомен
за който да се сещаш в късен час,
кога случайно плика стар отвориш
и в тъмното прозвънне моят глас.
Аз искам да съм тих попътен вятър
издухващ корабните ти платна,
любима да съм ти като Земята,
да съм ти скъпа като мъдростта.

***

И дали е така,
се питам сега,
когато съня
оборва твоята душа?
А дали ти така
ще смяташ тогава,
когато единствена тя,
пристигне в съня ти...
Огън бушува,
вода го гаси,
сенки танцуват,
земята нашарили.
А аз се любувам,
на спомена останал ми...

***

На тебе дадох си сърцето и душата
и позволих ти мислите ми да обсебиш....
Сега сме с тебе двама
и вглеждам се във твойте очи,
в който грее любовта,
те молят ме да те обичам.
Не знам дали си искрен
може би ме лъжеш и тайно
над глупостта ми се надсмиваш.
Сърцето ми обаче разума не слуша
и обича те безкрайно много.
И някой ден ако ме ти оставиш, знай,
че аз обричам те да страдаш
и никога да не забравяш
мен и нашата любов .

***

Оставям те , защото те обичам,
оставям те , защото знам, че си щастлив.
Не съм за теб мечтаното момиче,
а ти за мен си толкова красив.
Оставям те, защото те обичам,
живота си със друга сподели.
Недей да бъдеш с нея безразличен,
а цялата любов и подари.
Ти мислиш, че ще забравя,
но знай сърцето ме боли.
Ти беше първата ми обич
и знай последна ще си ти.
Прости, не мога да те мразя
безумно те обичам, но мълча.
Обичам те , защо това да крия,
нима е забранена любовта,
нима аз нямам право да обичам
тъй както всички хора на света.
И все пак ще се срещнем ,
все пак тихо ще се поздравим.
Дали сърцето радостно ще трепне
или във остра болка ще се свий?...
Годините, а те са много,
като вихър ще отминат.
Снегът ще падне в нашите очи.
Очите ти до болка ще се взират
в миража на отминалите дни,
а там от бурите на нащо време
мастилото едва ще се чете...
и толкова по-скъп ще е за тебе
листа хартия скрил едно сърце.
След залеза на всяка обич
настъпва болка и тъга,
след залеза на всяка вяра
настъпва мрак и тъмнина.
Когато виждаш как някой си отива
ти нямаш сили да го спреш.
Когато виждаш , че една любов умира
не можеш с нея да умреш.
Разбираш , че мечтите са измама,
че си обичала , а обич няма,
че спомена е болка остаряла,
че си била щастлива ,
но не си разбрала.
Не се сърди , че те обикнах ,
не исках , но сърцето победи.
С твоя образ тъй привикнах,
но трудно е без твоите очи.

***

Можеш да избягаш от една любов,
можеш да излъжеш приятел,
можеш да не вдигнеш слушалката
когато телефонът настойчиво те вика.
.....
Можеш да направиш сто хиляди
позволени и непозволени неща -
едно не можеш: Да измамиш себе си

***

Понякога се случва странно
един-единствен поглед да омае
сърцето ти и ти внезапно
във него любовта да разпознаеш.
Понякога се случва лудо
гласа прекрасен да те завладее,
в душата ти да стане чудо
и ти завинаги да онемееш.
Понякога се случва меко
от допир топлина да се разлее
по тялото ти и ти леко
със устни весело да се засмееш.
Понякога...
А то се случва
с мен
сега и тук.

***

Да си тук и когато те няма,
да говориш,когато мълчиш,
да напишеш дълги послания,
без молив,дори и без лист-
пак ще можеш защото си ти!
и ми стига самотният ден,
щом почувствам ,че пак си до мен.
Щом усетя и знам ,ч ете има,
аз не искам нищо да взимам.
искам само да мога да дам
част от моя живот неживян.
Да съзнавам,че ти ме разбираш-
само това в живота ми стига!

***

...невъзстановими мигове...
Една единствена нощ
от която нищо не помним,
освен един хаос.
Преплетено дишане.
Възел от две безсъници.
Близост,която затуля единият от другия.
Плашеща сериозност.
Изчезване на единия в другия.
С връщането на светлината
всеки се връща към себе си.

И остава...нищо!

***

...Едва ли има в живота нещо
по-противоречиво от човешките безсънни нощи.
Безсънните нощи на влюбените - бездънно звездно небе.
Безсънните нощи на обичащите се-сладостта от зачеването.
Безсънните нощи на майката-трепет от майчинството.
Безсънните нощи на поета-вълненията на твореца.

...Животът от безсънни нощи.
Нощи, в които търсим децата си.
Нощи, в които търсим душите си.......

В такива безсънни нощи изплуват твоите очи
за да не намеря покой.
А има ли покой в любовта?!
Що е свят без любов?
Не отнехме ли от себе си
това най-човешко от човешките чувства?!
Сами го хвърлихме,
сега ни е трудно да си признаем,
че то наистина съществува.
А колко безсънни нощи ни е отнело то!?

Нощи на взаимност,
нощи на страдание.
Няма ли го... пак започват безсънните нощи.

А знаеш ли колко нощи ми липсваш?
Дали защото те срещнах късно
или те срещнах навреме
...има толкова много неща да ти казвам?

Поклон пред теб.
Поклон в нощта,
в онази нощ,
когато човекът в теб
ми върна любовта и вярата
и ме накара да обичам.
Дори и себе си!

И в тази любов идваш ти.
Ти, добър и нежен.
С очи, пълни със светлина.
Такъв те открих
в една от моите безсънни нощи.

Такъв ще те съхраня
в безсънните нощи на моят живот!"

***

Пак отломки лежат по земята-
разпилени парченца любов
и притихнали в огън -жарава,
помъдряват в живота суров.
Нерешени безброй днес въпроси
невъзможно е пак да задам.
Но надеждата в себе си нося
незатворена още врата.

***

Понякога когато почувстваш се сама
Понякога когато в очите ти блести сълза
Понакога когато пусто е в твоето сърце
Понякога когато приятел теб те предаде
Спомни си ти за мен
Спомни си за някои хубав ден
Спомни си за прекрасните неща
Спомни си за онова чувство - любовта
И ако тогава, че е време прецениш
И ако истински се решиш
Красиво цвете Аз моля те, позвъни
Без значение дори в зори
Позволи ми болката да споделя
Позволи ми да избърша таз сълза
Позволи ми с прегръдката си да те даря