ЛЮБОВ С ВЯТЪРА

Гергана Георгиева

Кошмарен сън сънувах тази вечер.
Отново бях сама,
преследвана от мрачни силуети,
аз търся те във тъмнината на нощта.
Уплашена, побягнах към скалите,
пристъпих грапавия рид,
отрони се скала и аз политнах,
но вятър нежен мен ме улови.
Да този вятър се смили над мене,
обгърна ме със нежна длан,
сълзите ми в очите натежали
със ледената си целувка той отпи.
Усетил как студа ме вкоченява
погалил ме със слънчеви лъчи
понесе ме към топъл замък
мечтите мои искаше да възроди.
Положи ме в градина с рози,
и ароматът ме опияни,
усетих мъжка длан лицето ми да гали...
Любими мой, нима ти вятъра си бил?
Ще ме жадуваш ли сега,
когато си до мене?
Аз моля те - ръцете си в косите ми ти зарови,
Обичай ме сега когато съм до тебе,
не ме измъчвай моля те, до мене остани.