|
Автор Гергана Георгиева
|
|
26 April 2007 |
НАПУСКАМ ТЕГергана Георгиева Защо ме търсиш? Аз напуснах те завинаги. Не! Моля те не ме вини, объркана съм и изгубена, лишила съм се от мечти. От мене ти открадна онзи пламък пробудил в тебе звяр и страст измъчваше ме, истински аз страдах, на теб сърцето си обаче не отдадох. Аз имах сили да се браня, да гоня своята мечта, когато мразеше ме, изпитвах истинска наслада ... защото победител съм и истинска жена. Сега заспиваш вечер сред звездите и търсиш ме във всеки лунен лъч, заклеваш се, че винаги ще ме обичаш жадуваш ме във миговете самота. Проклинаш ме сега че бягам, и устните ми ти зовеш на сън, Сега ти истински ме мразиш, проклинаш ада си и дявола-жена.
|