НА "МОЯТА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ"

Гергана Георгиева

Изгубила разсъдъка по тебе
Усещам аромата ти дори сега,
Целувките ти още парят
и търся те във миговете самота.

Нахлуваш,
Като истинска стихия...
Съзнанието ми ти замъгли,
Mакар и невъзможно, имам сили
Да те обичам,
Въпреки че истински боли!

Обречени сме на игра безумна,
Аз крия теб, ти криеш мен.
За другият не съществуваш,
Но мислено сега съм с теб.