|
Автор Дамян Дамянов
|
|
26 April 2007 |
МОЯ НОВА ГОДИНА Дамян Дамянов Във тази чудна бяла нощ къде си? И тази нощ ли ме оставяш сам? Годината на теб какво донесе? На мене ли? Подарък най-голям... Една торба със мъка пак остави годината под моята елха от мъката аз песни ще направя, от сълзите - на римите смеха! Но песните ми няма да са тъжни - до хората ще стигат без скръбта - поетите - те винаги са длъжни да не показват сълзи пред света! Самички свойте сълзи да изпият дори в новогодишния си тост и хамлетовска мъдрост да разкрият на хората всевечния въпрос: "Да бъдем ли?..." Защо пък да не бъдем? Та в бъдното са нашите очи, макар светът понявга да ни пъди и глътнатият залък да горчи!... Годините ще спират като гости, но ние ще оставаме след тях, защото се обичахме по-просто и всяка скръб обръщахме на смях!... Във тази чудна бяла нощ къде си? Годината на теб какво донесе?
|