КЪСНА СРЕЩА

Елисавета Багряна

Докоснаха се чашите и звъннаха,
очите ни се вгледаха бездънно
и всичко на света забравили, отречени,
заклехме се и двама тази вечер.

Изчезна някъде шумът и залата,
и даже улицата бе заспала.
Не знам. Не знам дали ще бъде на добро
и тази късна среща, и оброкът.

Над нас тежи предречена разлъка,
ний знаем пътищата си и мъката.
Не затова ли пием днес до капка виното
и хапката делим наполовина?

И може би не ще се видим вече,
от ветровете бог знай къде завлечени.
И само - знамето след битки и разгроми -
в сърцето си ще свием - този спомен. . .