ТИХИЯТ ГЛАС

Елисавета Багряна

Отделно от моето, твоето време затече.
По него понесе се твоята ладия бяла.
А моите кораби спряха недвижни, далече,
в мъгливата шир, дето фар не е никога пален.

Какво съм за тебе? Какво е любов? И измама?
Попътния вятър отвя мисълта ти за мене.
От дните, които над мене стовариха камък,
ти бягаш, ти дириш утеха, покой, развлечение. . .

Не те обвинявам. И няма какво да прощавам.
Аз стигнах до оня велик океан баснословен -
онуй равнодушие, - дето се всичко удавя:
всяко вълнение, всяко страдание ново.