СРЕЩА

Елисавета Багряна

Открих стъпките ти в пясъка и за да стигна по-бързо,
тичах и затъвах до колене, падах от умора,
а като се изкачих на хълма - извиках удивена,
сякаш пръв път те видях в тази вечер назебвенна:

Изпълваше целия хоризонт, тъй голям ми се стори,
стъпил на брега, а косите в облаците горе.
И когато ме съзря и вдигна ръцете си към мене -
искаше да обгърнеш сякаш цялата вселена. . .

Чуй биенето на сърцето ми, виж сълзите в очите
и знай - никой досега не ме е прегърнал така,
никого до днес и аз не съм прегърнала - така.

И ако радостта ми в този миг натегне на везните
и бог поиска да скъси нишката на дните ми,
като за висша милост ще простра към него ръка.