ЛЮБОВНА МАГИЯ

Иля Велчев

По слънчевата пътека
в морето
ще дойда при тебе,
любима.
Ще дойда
с делфинова риза.
Ще хвърля
вълшебната дреха
на острия бряг
да съхне любовната мъка.
Ще чакам,
тъй както никой вече не чака.
Ще чакам,
додето морето се смръзне от мъка.
И залезът скрие
пътеката-слънце.
Завръщане няма -
крещи ми самотната птица над мене
и после се стапя във мрака.
Далеко, далеко чернее...
Завръщане няма -
повтарям безмълвно.
Разкъсана съхне кристалната пяна
по грубия пясък -
вълната жестока забрави за нея.
А вятъра къса
и хвърля по всички посоки
вълшебния спомен -
но не и към тебе,
но не и към тебе...
Морето предлага ми щедро
бездънната своя прегръдка,
но колко е малка,
но колко е малка
в сравнение с тебе.