ПОЗВОЛИ МИ ДА СЕ ВЛЮБЯ В ТЕБ Илиян Димитров Позволи ми да се влюбя в теб: да заживея пак със мисълта за някой друг, а не с жестоката самозаблуда, че съм готов да се обичам. Позволи ми да те разсъбличам и под маските на твоите усмивки всеки път да те откривам нова и различна: загадъчна, фатална, зряла, иронична - непостоянна като есенно небе - наивна..., сериозна, нежна, деспотична, любовница, жена, и едновременно ... дете. Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая, остани до края непозната, във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен, да те достигам... и никога не те позная... Позволи ми да повярвам в теб, да те превърна в идол, в божество от женственост и красота - в съвършенство... Да те жадувам и да те зова и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна, обезумял от страст и самота, изгубен в твоите отражения, полудял от нощните видения, изтерзан от мисли и съмнения, да те отричам и да те руша... А после... в утринната тишина разкаян пред тебе да сведа глава, мълчанието ти да ти простя и пак да те издигна в себе си - от пясък кула, мелница от вятър и мечти... Позволи ми да се влюбя в теб... и ми прости... за думите и плоските шеги, за заблудите и жестовете нервни, за клетвите, които не изричам, позволи ми да се влюбя в теб и да повярвам пак, че съм способен да обичам...
|