***

Михаил Белчев

На Нели Топалова и Д. Цочев

Прекалено си хубава сутрин.
Прекалено, дори и за мене,
щом усещам по устните още
неоцененото нощно влечение.

Сляпо търсене в стая без думи,
неосветена игра между двама.
През врата остава пролука -
светлина да прониже тавана.

Прекалено си хубава сутрин,
прекалено, дори и за мене.
Вечер сигурно мисля, че друга
е мечтаното мое видение.

И заспивам с прехапани устни,
и прегръщам лъча на тавана.
Тази нощ ти призна, без да искаш
че на този свят ние сме двама.