МЪЖКА ПЕСЕН

Михаил Белчев

С благодарност на Г. Денков и В. Маринов

Нещо отдавна е искало
в мен да играе до изгрев.
Цвете в косите закичило,
много на теб заприлича.

Как да те взема от многото,
дето ги имам по памет?
Брат ми отдавна си каза:
"Никому Яна не давам!"

Сигурно трябва със сабя,
с думи, за пръв посети,
теб да те взема насила
с много любов и от брат ти.

Нещо в гърдите ми дращи,
ала не е за просия.
Как на колене да падна
и до смъртта да те имам!