ЕДВА СЕГА

Михаил Белчев

На Г. Денков

Едва сега разбирам
как бавно остарявам
и всяка нова зима
с тъга си подарявам.

Домът ми става тесен.
Светът не е за двама
и търся зад вратата
все някаква измама.

Опитвам се да бъда
и весел, и разумен,
а нещо все не стига
и се оглеждам гузен.

Обсъждаха ме много,
но длъжен не оставах
и затова от скоро
разбрах, че остарявам.

Забравям телефони
и все по-рядко търся,
но в някоя кабина
навярно ще осъмна

За пет стотинки кой ли
ще поговори с мене -
за вчерашни тревоги
и за дъждовно време.