РАЗГОВОР С ВЯТЪРА

Михаил Белчев

На Лили Иванова и Ал. Кипров

Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми -
моята днес ще говори.

Никой дори не се е запитвал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.

Горя до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да бъдат щастливи!
Себе си слагам на края.

Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.

Гоня до лудост всякаква болка,
викам то гняв не се жаля.
Ще ми са всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.