ПО ЖЪТВА

Михаил Белчев

На Св. Русинов и Лили Иванова

От изпуснато слънце изгарят ръцете ти.
Прегърни ме за сбогом и тръгвай.
По жътва се връщат, когато се стъмни.
Тогава светулките лепнат по пръстите
и сърпът отдъхва на нивата.
А в стърнище забодени птиците
плашилото чакат да съмне.

Нека под мен жарава да гори.
Тръгвам аз със здравец към теб.
И в нестинарски танц да се роди обич.
Лятната жега нека ми тежи ден и нощ.
И любовта ми в теб да продължи цял живот.

От неказани думи изгарят устата ти.
Не целувай, преди да се стъмни.
По жътва лумват пожари сред снопите.
Тогава змиите се впиват във корена
и пръскат отрова в безсилие
А в стърнище догаря на клада
плашилото и много усилия.