ЗАЛЕЗ

Михаил Белчев

На Найден Андреев и братя Аргирови

Откъснах вече този лист
от календара на земята
когато слънцето се спря
в картината ми на стената

На избледнялото платно
забравен кораб се събуди
и късен гларус не успя
през слънцето да се промуши.

Преди да изгори докрай
крилата му се позлатиха
на палубата екна вик
и после всичко стана тихо.

Тревогата ми зазвъня
отново в празната ми стая
и чувствах, че и аз горя
и нищо повече не зная.

А слънцето закри очи
и бавно слезе към морето
Във стаята ми две сълзи
до късно тази нощ ще светят.