ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ

Михаил Белчев

От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от заплетените жици
не намирам своята врата

Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна в цвете във ръка.

По първи петли
закъснели следи
преминават през мен
и потъват в очите ми
сутрин.
Прах от звезди
и подкови звънят
на протрития праг
и възкръсва денят ми
сутрин.

От вика на някой буден
от смеха на някой влюбен
ще усетя, че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.

От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна в цвете във ръка.

По трети петли
уморени мъгли
се разкъсват от страх
и се впиват в прозореца
сутрин.
Старият ключ
се огъва от студ
и го няма домът
и я няма вратата
сутрин.