РЕТРО

Недялко Йорданов

От свръхсъвременност сме свръх човеци.
(Ах, колко несъвременно звучат
терцините на стария Лукреций!)
Децата информирано мълчат
пред телевизорите денонощно
и спътници в главите им кръжат.
Абсурдно, атонално, атревожно
и атомно живее този свят,
във който всичко вече е възможно.
И алогично рови своя склад
за ретростилове и ретроформи
с надеждата да се запази млад.
А сякаш нищо минало не помни:
създава необомби, неонорми,
неонацисти дрезгаво крещят.
Чинии над бермудите хвърчат...
А тук, на село, ти със двете стомни
навеждаш се над чучура. Звънят
в далечината медни хлопатари
на вакло стадо, мерне се човек
с потури и калпак от минал век.
Ела при мен без грим и без цигари
и нека си заминем след това.
Аз ще запаля печката с дърва
и огънят в главините ще пука,
и газената лампа ще мъждука,
и кукувица в тъмното ще кука.
И ретрогладни нека угасим
любовния си неочакван пламък.
А вън автомобилния ни замък
ще ни очаква мрачен във нощта,
защото пак му изгоря свещта.