МЛАДОСТТА СИ ОТИВА

Недялко Йорданов

Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край моите очи.
Младостта си отива, туй по всичко личи.

Всеки осем цигари съкращават със час
отредената възраст на всеки от нас,
ако пазя диета и спортувам през ден
ще се чувствам, разбира се сто на сто подмладен.

Младостта си отива, ала не от това
и каква съпротива да окажа, каква.
Младостта си отива, боже мой, не върви,
да нагазя отново посред морски треви,
да разтворя пак шепи и да видя във тях
как искри сред тревата златен лунния прах.

Младостта си отива преметнала сак,
в стари джинси обута до крайпътния знак.
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей…
Младостта си отива на един автостоп, хей, хей…

Младостта си отива, ето хлопва врата
пред разумния довод за всички неща, за всички неща…
Младостта си отива, ах, как помня това,
уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад,
не и пука от нищо пред смълчания свят.

Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции накъде, докога.
Може би дотогава, докогато умрем,
младостта си отива не съвсем, не съвсем.