МОМЧЕТО, КОЕТО ГОВОРИ С МОРЕТО

Недялко Йорданов


Момчето, което говори с морето
На някакъв странен език,
Аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство-
Сърдечно и вечно море,
Всичко отминава.

Ах, колко години, години, години,
Години, години, море,
Умряха безвъзвратно.
Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни,
Кажи ни, кажи ни, море,
Искам ги обратно.

И ето, че идвам при теб
Толкова сам, толкова лош, толкова грешен.
И гребвам от тебе, море, шепа вода,
Глътка любов за моя ден.

Прекършени клонки и чифт панталонки
И кърпена ризка, море-
Бедните ни дрешки.
Ни помен от подлост, ни жажда за слава,
А порив за подвиг,море,
В мислите момчешки.

И често се питам, защо не опитам
Да вляза във ритъм със теб-
Смело да пристъпя.
Покоя сегашен, уюта домашен
И делника прашен, море,
В тебе да изкъпя.

Ах, как ми се иска със кърпена ризка
Да тръгна към риска, море.
Има ли надежда?
Тук мойто начало, наивно и бяло
Като в огледало, море,
В тебе се оглежда.

Момчето, което говори с морето
На някакъв странен език,
Аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство,
Сърдечно и вечно море-
Всичко отминава.