ПО СТРЪМНИНАТА

Недялко Йорданов

Дръж се, любов!
Дръж се.
Още малко остана.
Ах, как кърви тази твоя незараснала рана.
Но ти се дръж! Тегли, изплезила езика,
старата си двуколка под ударите на камшика.

Вече е обяд. Но с какво да те нахраним.
Изгоря тревата по сухите поляни.
С какво да те напоим - уморена и жадна -
младият дъжд върху нас толкова отдавна падна.

Дръж се, любов, дръж се, наше конче остаряло.
Има още силици в твоето жилаво, жилено тяло.
Развей над рояка мухи смъртоносната си опашка.
Виждаш ли! Има у тебе още дързост хлапашка.

Спомни си как препускаше дива и побесняла
в ранното утро по равното като хала.
Но сега е обяд. Сега е горещо и стръмно.
Дръж се, любов! Дръж се, има време да стане тъмно.

Да стане студено и страшно - все още време има.
Сляпо тегли ни сега и не бой се - с тебе сме трима.
Само не спирай с изтощени крака и подути клепачи.
Дръж се, любов! Още малко! После ние на гръб ще се влачим.

Няма друга. Вече хвърли съдбата фаталното зарче.
Дръж се, любов, дръж се, наше орисано, храбро другарче.
Още е обяд. Още е бавно и голо.
Сили събирай, когато препуснем с тебе