|
Автор Недялко Йорданов
|
|
25 април 2007 |
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ Недялко Йорданов
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителни битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все така да гризеш на надеждата острия залък - късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля, кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл - всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те не остарявай!
|