***

Недялко Йорданов

В нашето време на трезвост
и на разумни неща
стана съвсем неуместно
да повървиш във нощта

покрай морето издраскано
жълто от лунния лък,
да разговаряш със пясъка
и да подскачаш във кръг.

Дългия шлифер, баретката,
ласките в тъмния вход
вече не влизат във сметката,
в хода на твоя живот.

В нещо дали не си сбъркал?
Стана ли нещо със теб?
Вече не вярваш във щъркел,
но и не вярваш в човек.

А по средата на лодката
мачтата гола стърчи.
Ето, на пясъка охлювче
мъртво и празно мълчи.

Минали делници, где ви е
старият празничен зов?
Стана почти ежедневие
къщната наша любов.

Бръснарското ножче, жилетката,
шпионката в новия вход -
всичко туй влиза във сметката,
в хода на твоя живот.

Може би нещо сме сбъркали
в нашия възрастен век.
Продава се вяра във щъркели!
Търси се вяра в човек!