***

Станка Пенчева 

Само на едно отговор нямам:
Как бихме живели с теб, двамата,
под монотонния дъжд на годините,
с догорели страсти в камината,
ти – ревнив,
аз – подозрителна,
зад нежната грижа – с ненавист скрита,
затворени в тежки мълчания....
Когато тъгувам за тебе отчаяно,
казвам си с усмивка изкуствена:
- Да, спасихме от делника нашето чувство!
А душата, глупачка, все пита безмислено:
Как бихме живели с теб, двамата,
под неравния дъжд на годините,
с дълга букова жар в камината,
ти - добър,
аз - търпелива,
два свята, които един в друг преливат,
неизчерпаеми като океан ....
Но отговор няма.