ДРУГАТА

Станка Пенчева 

Тя е първата.
Тя е правата.
Тя деца ти е родила.
Ще я помоля кротко тогава:
Разреши ми да го наричам “мили”,
Да крада погледа му, късата ласка,
Да го чакам от теб по-търпеливо
И над призрачно царство да властвам –
Самозвана, тъжно щастлива.
Позволи ми и аз да съществувам –
Когато му трябвам, да ме има.
Аз честно си плащам:
Със тайно тъгуване,
Със самотност,
Със гордост ранима...
Просто:
Кесаревото – кесарю, божието – богу.

(А сърцето ми вика:
не мога вече, не мога!...)