***

Станка Пенчева 

Зная, че чувството не е вечно.
Но паметта е по-дълга от чувството.
Твоето бягство ще е напусто –
Аз съм в теб като в камък изсечена.

Където и да идеш, с когото и да бъдеш –
Ще те ударят нечакано, като мълнии,
Минали мигове, с мене препълнени.
Да ме помниш ти си осъден.

Смешен жест, дума, цвете, извивка на устни –
Ти не знаеш с колко нишки си вързан.
Аз не моля.
Нито пък бързам.
Нежно плета свойта мрежа изкусна...