ДВУБОЙ

Станка Пенчева 

Обичам крехкото приятелство
Между жена и мъж:

В подмолите на мозъка
Помръдват перки гъвкави желания;
И нежността, изпусната, се стрелва изведнъж,
Но спира до очите,
До устните сковани.
Като във тайно силово поле
Са скрити, защитени двамата:
Той я почита.
Тя му вярва.
Сладостно-солен
Е върху устните вкуса на битката им няма...
Защото в техния, привидния покой
Звънят сигнали, светват радиации
И дават смисъл друг
На думите, които казва той,
И миглите и трепкат, сякаш дават тайни знаци...
Стрелката, стигнала червената черта,
Във хладно равновесие замира.
Той я почита.
И му вярва тя.
И пак се дебнат в свойте тъмни вирове...