|
Като пръстен, изтънял от носене |
|
|
|
Written by Станка Пенчева
|
|
Wednesday, 25 April 2007 |
There is no translation available, please select a different language.
***Станка Пенчева Като пръстен, изтънял от носене,
Меко свети старото ми чувство.
Мълчаливо го докосвам с устни –
Прошка да изпрося. И виновна,
И нетърпелива
Паля огъня на нова клада.
Винаги е тъй –
Или ранени падаме,
Или ние някого убиваме...
|
Reality 
