***

Станка Пенчева 

Като пръстен, изтънял от носене,
Меко свети старото ми чувство.
Мълчаливо го докосвам с устни –
Прошка да изпрося.

И виновна,
И нетърпелива
Паля огъня на нова клада.
Винаги е тъй –
Или ранени падаме,
Или ние някого убиваме...