ЕРОЗИЯ

Станка Пенчева 

Времето стрива планините на пясък.
Пресекват водите.
Изгнива желязото.
Как ще оцелее топлината на ласката,
Чувството как ще опазим?
Аз го крепя като съд препълнен,
Като тънко стъкло,
Като дете беззащитно.
А над главата ми падат дните-мълнии –
Ослепяват очите,
Оглушават ушите ми...
И един ден ще те погледна празно,
И един ден ще те докосна с безразличие.
Знам, че изгнива дори желязото!
Мълчи.
Обичай ме още,
Обичай ме!