ОБРУЧЕНИЕ

Станка Пенчева

Ти не ми сложи златен пръстен
Като халка на птица белязана.
Аз не мога да се откъсна
От ръката ти желязна,
А аз не мога да ти избягам,
Да те излъжа на мога –
И все към тебе посягам,
Като дете към огън.
Дали ми даде омайно биле?
С вълшебна вода ли ме напръска?
- Сияе твойта любов и сила
край мене като венчален пръстен...