ПРАЗНИКА НА ЧУВСТВОТО

Станка Пенчева 

Не ми носи подаръци и рози,
Не ме въвеждай в светнали зали,
В градини и катедрали –
Всичко ще е напусто,
Светът ще е делнично грозен,
Ако го няма
Празника на чувството.

Искам,
Когато вървим по улиците познати,
Ти да ме водиш за ръката
Като в сватбено шествие
И есенните тротоари
Да постилат пред невестата
Листи – рубета и пендари...
Искам да седнем край простата маса,
Да разрежеш хляба –
За тебе, за мене –
И това да е прекрасно
Като жертвоприношение...