***

Станка Пенчева 

Не съм ограбена, опустошена,
Нима свършва огънят,
Защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
Защото някой ожаднял
Е дълго пил
И тръгнал си, нехайно е свалил
Във кладенчето камъни и листи?

Избистри се душата ми.
Изтласка
Мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
С предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
Са вземали от тебе –
Значи си богат.
А взелият е беден.