ВЪЗРАСТИ

Станка Пенчева 

Тя на поглежда нищо край себе си,
Не вижда къде стъпва.
Една чиста вълна я носи на гребена си,
Сърцето й е напъпило.

Очите й от очите му не се отделят –
Предизвикателни и покорни,
А пръстите им се преплели
Като жадни корени.

... Тя познава само ласката на гласа му
(а той може да бъде като плесница рязък),
тя пие задъхана обичта му само
(а не знае стипчивия вкус на омразата)...