СПАСЕНАТА

Станка Пенчева 

Идвам при тебе като след бедствие,
Приеми ме под стряхата на обичта си!
Облечи ме с достойнство,
Нахрани ме с увереност,
Сгрей ме с дъха си – като пчелица,
Измъкната от пороя.

Идвам при тебе гола и боса:
Изгоряха младите ми години,
Изгоря цялото ми имане…
Излязох от огъня без нищо –
Само очите си изнесох,
Само ръцете,
Само туптенето на сърцето…

Идвам при тебе – жива,
Обгорена от пламък и жарава,
Ще ме приемеш ли такава?