Станка Пенчева 

Всяко цвете,
Всяка тревичка жива
Са обърнати към небето –
Беззащитни и доверчиви.
Протягат се листите
Като длани,
Разтваря се цветът
До сърцевината:
Да поемат росата чиста,
И дъжда, и топлината,
И ласката на ветровете –
И всичко, което им праща
Доброто небе,
Небето.
И когато от облака черен и страшен
Градушката забие –
Те нямат време да се уплашат,
Няма къде да се скрият.

Протегнали малки длани,
Беззащитни и доверчиви,
Те падат смачкани, покосени,
Неразбрали, че ги убиват…

… Като цвят се обръщам към тебе,
мое неме,
разтварям се до сърцевината:
Ако искаш, дай ми обичта и добротата си,
Ако искаш –
Удари ме в самото сърце,
Щастливото,
Преди да разбера, че ме убиваш…