|
Автор Станка Пенчева
|
|
25 April 2007 |
|
*** Станка Пенчева Искам да те имам целия: Да са мои Всичките двадесет и четири часа В твоето денонощие; Аз да срещам първия ти поглед Сутринта; Мен да парят със възторг и страх Мислите, пред друга неизречени; Да въставам срещу твойта упоритост – И като след бой да се предам На победителя. Искам да те имам целия: Все едно Дали си винаги със мене, Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг (като облаци в безкрайното небе, от чието срещане светкавица се ражда), все едно – стига, като се погледнем, да се видим чак до дън душа; и като сме така далече, че съм цялата тъга и пустота – да те нося в себе си като сърце туптящо и да знам, че си изпълнен с мен като със слънце; и когато ме целунеш с устни сухи и горещи – да се завърти вселената и да изгоря на пепел. Много ли те искам? - По-малко не мога.
|