РОДЕНАТА НА ПРАГА

Станка Пенчева 

Каквото и да ме правите,
Накъдето и да ме теглите –
Все такъв ще ми е нрава.

На одъра мама ме е родила,
Но аз мисля, че е било на прага
Или сред поле, на кръстопът.
Затуй всички посоки ме привличат,
Затуй съм и отсам, и отвъд.
Обувки с тънки токчета обичам
И звънки тротоари,
Обичам неонови барове
И булеварди шумни.
И боса да стъпвам обичам
По трева, по пясък, по шума;
И такава работа да върша,
Че силата ми да играе
И слънцето да ме прегръща.

Само да има пътуване –
Грабвам дрехата,
На стъпалото скачам.
А през нощта детето си сънувам,
Роклята си в къщи окачвам…

Сигурно съм на праг родена!
Затуй две жени се бият в мене,
Две времена на две страни ме викат.
Не може ме оправи никой…