ХИМН

Стефан Цанев

на Доси Досев

Отново съм беден поет - парите не стигат,
пестя за хляб (не пия, не пуша),
старите си дрехи нося.
Всеки кръчмар, бизнесмен, зарзаватчия, политик и циганин
ме гледа снизходително
като просяк.
А иначе времето ни е само за изкуство:
какви колизии,
какви съдби,
действителност от теми гърмяща!
Само че никой не ще да ни чете,
да ни гледа
и да ни слуша.
И съответно никой грош не ще да ни плаща.
А може би това е за добро?
Мизерията ще прокуди
от храма користните, щестлавните и заблудените.
И със изкуство ще се занимават само лудите.
(И гениите).

29 септември 1991