Нямам нужда от много приятели....
Стигат ми двама - трима.

Ала такива, че във сърцата им
рани от моите болки да има.

Ала такива, че техните радости
в моите очи да греят!

В моите редки и трудни празници
техните песни да пея...

Ала такива, че сврака ли кряка,
гръм ли удари, свят ли помръкне

даже и в гроба да знаеш,
че някой рови земята да те измъкне!