СЛУЧКИ С НЕБОСТЪРГАЧИДълъг полет... Мноого дълъг полет... Е, сигурно някога Христофор Колумб е пътувал повечко... Ама ние няма да откриваме Америка, я... тя си е отдавна открита. Е, ще споделя някои други впечатления, може да ви е интересно... На мен поне ми беше - щото за първи път ;-§)
Небостъргачи в Бостън - един от най-старите градове в САЩ. 
Хотел Милениум Плаца - Ню Йорк. Тук спах относително ниско - само на 39 етаж. 
Така се вижда Ню Йорк от най-високата сграда в света в момента - Емпайър Стейт Билдинг. 
А това е тази най-висока сграда... Емпайър Стейт Билдинг. 
Из небостъргачите има дори градини с палми... пък и какво ли не друго. 
Една гледка, навяваща тъжни мисли за безмислената смърт на хиляди хора... мисли за тероризма по света. Остатъците от Международния търговски център.
Абсурдно е разказът ми да мине без този символ на САЩ - "Статуята на Свободата"... Дори и в това мъгливо време е внушителна и красива. 
Е, сигурно ако изобразяваше българка, би била по-красива, но... американска му работа... 
Студ на брега на Бостън. 
И бъркотията на тамошния "женски пазар" ;-§)))) Разликата от нашите пазари май е единствено това, че докато на нашите продават стоките предимно на килограм, там ги продават за долар - примерно "три ябълки за долар" или "четири кокосови ореха за долар"... и т.н.. 
Атлантическият океан, гледан откъм Бостън. Там, в далечината, се вижда една кула. До нея по тръбопроводи с огромни помпи пристигат всичките фекалии от Бостън. Преработват се и пак по подобни тръбопроводи се изхвърлят на 40 мили навътре в океана. Скоро след като започнали с тази дейност, се установило, че там, на тези 40 мили, се събират всички риболовни кораби - на това място уловът на риба бил най-голям. И вечерта в ресторантите на Бостън сервират прясна риба... ;-§))) 
Това не е в Бостън и мезето не е риба ;-§))
На чаша бира в ирландска кръчма с мой приятел, американец - Дик Прайс, в малко градче - Бристол, близо до Нюпорт, щата Род Айлънд. 
Оказа се, че и леките автомобили порастват.... ето тук една все още мъничка, макар и да трябваше да ми опре гърбът във витрината зад мен, за да мога да я хвана в обектива. 
Тук вече лекичко е пораснала... 
И продължава да расте.... 
.... до тези размери стигна, докато бях в Щатите... сигурно е пораснала вече още ;-§))) 
Има поверие, че ако някой докосне обувката на лорд Кембридж, или той, или някое от децата му ще отиде да учи в Кембридж или Харвард. Като имам толкова много деца, да видим дали ще се сбъдне предсказанието... То може и много лесно да се сбъдне, срещу 20 000 долара на семестър ;-§))) ама ги нямам... 
Сигурно се чудите какво е това? Това не са женски мечти... Това е пенис на син кит.... 
А това пък е скелетът на един син кит, докато е бил малък... Научих какво ли не за китовете и лова им в това градче - казва се Ню Бедфорд. 
В тази къща са живяли някога "Битълс". 
А тук обикновено седи секретарят на ООН... ама да не си е ставал от стола, ей на колко бързо му го заех... Е, за малко само....
Но нали не бях там на екскурзия, учих от ей тия дебели книги... и от време на време правих фитнес с тях. Предостатъчно тежки бяха за тая работа. 
Това е щабът ми.
Работи, не си играе... 
Понякога се налага да говоря пред колегите...
След като помисля, разбира се.... 
(хе-хе... той можел и да мисли...;-§)) А за какво ли мисля? 
Понякога се налага и пред повече хора да говоря.. 
Е, има разбира се и почивки... 
С някои от моите приятели - Рой, Канатбег, Синди и Дик Прайс.
Оказа се, че Рой също е радиолюбител и си поговорих от неговата кола с тамошни колеги-радиолюбители. 
Сигурно няма да повярвате, но американците си хапват разкошна зелена салата с чиста минерална вода... И после пастички... Не смея да го разказвам много в България, да не ми се смеят... А да знаете колко ракия би носила такава салатааааа..... 
Това пък е американска муха. Същата ли е като нашенската?
Български дом в Щатите. 
Великден - един хубав православен християнски празник. 
Ела да се чукнем ;-§)  
И пак типичен градски пейзаж....Този път от Провидънс. 
И това е в Провидънс... Какво е това ли? 
Това е Първата американска конституция. 
Това пък е повече от ясно какво е - Ниагара. 
Музей на индианската култура и изкуство във Вашингтон. 
Винарна в Саконет. Приятно вино, но си мислят, че е хубаво, защото сигурно никога не са пили нашенско Каберне Совиньон от 1996 г., Мавруд от 97 или... абе дори евтините ни вина са по-хубави от техните прехвалени реколти. 
И дълбоко в земята под Вашингтонския Капитол. 
Вашингтон... Като едно голямо гробище е. Само мавзолеи (а ние един имахме и го разрушихме, макар и доста трудно ;-§)), гробници и офис-сгради. Инак там хората са дружелюбни. 
Не се карат по опашките... 
Почиват си кротко. 
Пентагонът и той си стои кротко там... Вижда се в далечината на тази снимка. Пентагон си е от всякъде, наистина. При него всичко е свързано с числото пет. Пет стени, пет ъгли, пет етажа, пет коридора.... 
Хотел "Радисън", но не в София, а във Вашингтон... Интересно, че леглото беше за трима... с три възглавници, три комплекта в банята и всичко по три... Уж не е шведски ;-§))) Ама кой ли ме е снимал тук, а? ;-§) 
Един от първите компютри. Лампов. 
Лампов, ама IBM! Ето я и вътрешността на една космическа совалка. 
... и "Млечният път".... е, не е гледан от тази совалка, но е истински... почти... 
Един от първите телеграфни морзови ключове. Използван е през Гражданската война в САЩ. Сигурно колекционерите преглъщат жадно... ама не го давам! 
И как да докажа, че съм бил там, ако не си направя снимка пред Белия дом? 
Да си призная, Уест Пойнт ме разочарова. Не представлява нищо повече от едно наше военно училище. Нито пък дава по-добра подготовка. Основната разлика е, че се рекламира. Че се правят туристически турове из нея, че се тръби по цял свят колко е велика. 
Пък то дори кадетите не се различават кой знае колко от нашите курсанти. Само където условията за живот са им по-добри. 
Носталгията болезнено се усеща.. ей там, в далечината, отвъд океана, е нашата малка, но прекрасна България. Приятелите, любимите хора... 
Въпреки, че намираме време за развлечение и нови запознанства... 
Каква е разликата между мен и този колега от Камерун? Мислите си, че е в цвета ли? Е да де, и в него... но разликата по-скоро е, че докато аз имам пет деца, той има пет жени... 
И в Нюпорт има еднофамилни "гимназии"... Скоро в подножието на Витоша може би ще ги стигнем обаче...;-§) 
Но всичко свършва, рано или късно. "Дет ис дъ ситюешън, Минкеее!", както казват американците...;-§) 
Остават приятелствата... 
Познанствата с колеги от целия свят... и то от къде ли не - Шри Ланка, Мавриции, Непал... че дори от Варна чак ;-§) 
Остава вкусът на сандвичите край барбекюто....;-§) 
И дипломите, разбира се. Спомените за малко странното държание на американците... 
(тук се хранят на пода на аерогарата във Вашингтон) 
И редът навсякъде и във всичко.... дори от високо погледнат, пак си е ред. В България не всичко ми е подредено. Поне не все още. Ще се подреди, в това няма друго мнение. 
Но в България се чувствам най-добре... При децата и любимата жена. Извод? Хубаво е човек да види, да разгледа (ако трябва да победи ;-§)) и да се върне. България е най-хубавата страна. Нека я обичаме и пазим! !Доктора |
За нас 
