СЛУЧКА С ГИПС

!Доктора - пациент

Известно време ме нямаше в Мрежата...

Не вярвам да сте хвърляли боб за мене, или поне не всички. Но понеже ми се наложи много пъти да обяснявам едно и също нещо, реших да го напиша тук.

Както си стоях в на 27 юли (тази дата добре я помня, защото тогава навършихме 15 годишнината от сватбата си с жена ми ;-§)))) и чаках кротко автобус на спирката на Окръжна болница, един бял опел излезе от пътя и ме отнесе в прахоляка. С две думи, направи ме на купчинка кокаляци ;-§)).

В протокола на полицията пише, че съм нанесъл с главата си значителни повреди на колата. ;-§)))

Хубаво начало на купона за годишнината...

Но както се казва, "чер гологан се не губи". Макар че бях два дни в безсъзнание, сглобиха ме "колегите" и вече всичко си имам и работи ;-§))). Дори от няколко дни вече не съм в болница.

Главата си ми е читава вече. То няма и нищо в нея, че да се повреди....;-§))) И на скенера така се видя - нямало нищо в главата... Така де, нищо в повече... хематоми и други такива... Е, не помня какво е ставало, но една очарователна дама ми го разказа подробно...

Всички дефекти са отстранени. Един гипсиран крак трябва да се оправи.

Болката постепенно утихва.

Само неудобството си остава - кофти е да ти стои постоянно изправен и толкова твърд....десния крак...;-§))))

Цялата работа имаше и един съвсем неочакван и много приятен ефект.

Разбрах на колко много хора не съм безразличен.

Благодаря на съпругата си, че беше всеки ден неотлъчно до мен в болницата. Че изтърпя стоически всичките ми глезотии и мърморения, щото само с нея си го позволявам...а повечето от вас сигурно нямат и представа на какво мърморене е способен един неподвижен и почти безпомощен за момента човек.

Благодаря на колегите и колежките, които направиха всичко възможно, за да не ми липсват технически средства и внимание.

Благодаря на всички, които идваха при мен на свиждане. Всеки ден беше пълно. Не всеки ден за свиждане, а абсолютно всеки ден. Нямам достатъчно топли думи да им благодаря, особено на тези, които дойдоха чак от Варна, Бургас, Разград, Стара Загора и Горна Малина да ме видят.

Благодаря на хората, които ми се обаждаха по телефона да ме питат как съм. Този жест отвън може да изглежда незначителен, но не беше така за мен. Оценявам го.

И разбира се, на персонала на отделението по травматология във ВМА.

Имена умишлено не споменавам... толкова много хора са, че се страхувам несъзнателно да не пропусна някого.

Благодарение на всичко това излязох толкова бързо от болницата след това неприятно премеждие.

И колкото и да не ви се иска, пак съм тук...;-§))))))

Ще се "виждаме"...