И като започна една цифровизация.... 

Абе няма накъде... трябва да се продължи....

Започна естествено от линейките.... 

 Понякога доста трудно.

С часове работа....

 В това тясно местенце

дето ако ти стане, няма излизане...

 пък и има защо...

Но работата потръгна

 с усмивка....

Даже за снимки оставаше време

че и за Интернет

Благодарение на мис Баскервил....ау....

на старата "cyber-mam"

и на новата "cyber-mam"

И винаги мобилни ...

На кого ли пиша СМС тук?

А понякога и не пиша СМС...

Линейката на !Доктора...кой ли е вътре?

може би певицата?

с обичка на ... пъпа...

стиснала силно микрофона...

И примижаваща от удоволствие...

или тази млада дама...

Пък тези колежки

обичат да ги возят на .... мотор

За тези не знам дали обичат...

но пък имат много плитки за броене...

Аз пък си обичам приятелите....

щото не ме ревнуват от Джак...

И не се сърдя, ако ми дърпат... мустака....

направо си ми е весело....

и трудно умервам кеглите..

Но пък имам стойка на селски кмет...

която в това обкръжение

не върши много работа...

Но пък когато взимат интервю

и съм прибрал корема...

си е съвсем естествена....

Радиолюбителите и по шапката

можело да се познават

Ето тук например няма радиолюбители...

Не е лесно да отидеш от купон...

направо на работа...

дори и да си пилотирал...

и да чувстваш главата си като изтръпнал крак...

Това значи "гледа тъпо"...

дали или защото нашите питиета свършват бързо...

Има и редки моменти на почивка

Купи ми мамо, топ..

Или поне пушка...

макар че май не трябват такива работи

когато си приятел с всички...

и съседи

и с американци

и особено с такива хора...

И накрая...

всичко свърши отлично

и се завръщаме в Родината...

А стига бее...Баси мустака....Виж, виж...