ВЪЗХВАЛА НА ЖЕНИТЕХристо Фотев (б. 1934) Жени, вий идвахте срещу ми! Как стъпвахте! Аз бях готов - готов бях за живот и думи, узрял за вашата любов. Срещу ми -- с някакво метежно мълчание, с камбанен звън как страшно светеха и нежно гърдите ви от сол и сън! Как остро в гърлото ми мощно трептеше крехкият ви смях! Със всяка фибра денонощно ви любех, страдах и живях! И бягах аз в нощта, разбила лицата ви - но всеки дъжд ви блъскаше със страшна сила в живота ми на странстващ мъж! Обичам ви и в нощи тъмни, и в светли дни, обичам аз ръцете ви, бедрата стръмни тревистия ви тъмен глас! Докрай - през всичките сезони и възрасти... Ах, как блестят коремите ви - златни брони срещу самата моя смърт! И всичко - дрехи, нокти, бреме, прически, накити и срам, и страх и смелост - дълго време съм бил моряк, войник и сам! Казармен, униформен свят! Метален, стъклен и мастилен.... Умирам аз без вкус и цвят и викам яростно - спаси ме! вий - коя? Не помня аз! Приемахте вий мойто име във своя милосърден глас! И моя страх... За да изтрая, вий бяхте и вода, и хляб! Мълчете - всичко ще призная - аз бях по-груб, по-лош, по-слаб мъж винаги... Благодаря ви за всяка милост и живот! Живейте вий! Бъдете здрави! И хубави... Вървете вий докрай през всичките сезони ....и възрасти... И да блестят коремите ви -- златни брони ....срещу смъртта на този свят! Жени, вий идвате срещу ми! Как стъпвате! Не съм готов... Забравям всичките си думи и онемявам от любов!
|
Реалност 
